1. Да се седи близо до телевизора е вредно.
Няма никакви доказателства за това. Трябва да се седи, където е удобно – самите очи са добър индикатор. Те се уморяват най-лесно и бързо не заради прекалено малкото разстояние до екрана, а ако в помещението няма достатъчно светлина.

2. Четенето на тъмно е вредно.
И тук важи правилото от точка 1.

3. Има упражнения, които могат да подобрят зрението.
Няма никакъв комплекс от упражнения, които могат да подобрят или възстановят зрението. Очите просто трябва да се използват – ако си служим с тях достатъчно (правило, което между впрочем важи и за много други органи в тялото), те ще са в най-доброто възможно състояние.

4. Очите могат да се „износят“.
Очите не са лампи. Те не могат да се амортизират от това, че ги използвате много, а само ако не го правите правилно.

5. Понякога възрастните хора „получават второ зрение“.
Под това се разбира способността да се вижда по-добре. Ако такъв момент наистина е налице, той е за кратко, защото се дължи на изменения в окото, свързани с развитието на катаракта.

6. Честият секс може да доведе дори до слепота.
Всъщност сифилисът, ако не бъде лекуван, може да доведе до слепота, слабоумие и смърт.

7. Да се носят очила е вредно.
Напротив. Правилно подбраните след преглед от специалист очила подобряват зрението. Вредно е да се ползват очила, които не са ваши.

8. Слепите хора придобиват шесто чувство или развиват нов талант.
Повечето хора с нормално зрение не обръщат внимание на това каква част от информацията приемат чрез очите и каква – чрез останалите си сетива. За разлика от слепите, които се опитват да компенсират липсата на зрение, като тренират повече останалите си чувства. Това не е шесто чувство, а много упражнения и практика по необходимост.

9. Не е нужно да си проверяваме зрението поне до 40 години.
Всеки трябва да си проверява очите редовно – поне веднъж годишно и преди навършването на 40 години, дори да няма никакви оплаквания. Има очни заболявания, които могат да се проявят и на по-рана възраст (например глаукомата).

10. Лекарите могат да присаждат очи.
Да се присади цяло око не е по силите на съвременната медицина. Очите са свързани с мозъка със зрителни нерви, т.е. за да са в състояние лекарите да присаждат око, трябва да могат да присаждат и мозък.

11. Вече създадоха изкуствено око.
Наистина учените работят по създаването на микрочип, който да бъде в състояние да замести отчасти някои повредени части на окото. Други изследвания се опитват да свържат камери директно към мозъка, но очите и мозъкът работят по друг начин – не както компютърът и камерата. Дори изкуственото око да стане факт, никой не вярва сериозно, че то може да бъде свързано с мозъка.

12. Слънцето не вреди на зрението, ако носим тъмни очила.
Слънчевите ултравиолетови лъчи могат да увредят сериозно и необратимо очите. Установено е, че прякото наблюдаване на слънцето за по-малко от минута води до трайна слепота.

13. Нищо не може да се направи срещу влошаването на зрението.
Редовните прегледи и грижата за очите значително намаляват и отлагат във времето влошаването на зрението, свързано с напредване на възрастта. Ако усещате проблем с очите, незабавно посетете офталмолог. Ако заболяването бъде установено рано, то може да бъде забавено, а в някои случаи и предотвратено.

14. След време очилата могат да влошат зрението.
Ползването на очила никога няма да увреди очите ви, стига те да са правилно подбрани след преглед от специалист.

15. Яденето на моркови може да подобри зрението.
Морковът наистина е богат източник на витамин А, а той е нужен е нужен за зрението, но в много малки количества. Прекомерната му употреба може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ избра Министерството на културата (МК)за осъществяване на проект, който ще осигури обществен достъп до информация чрез интернет в над 1000 български библиотеки.

Етапът на реализация обхваща период от 3 до 5 години. На 11 септември 2007 г. за среща с министър Стефан Данаилов пристигат представители на консултантската фирма „Kissinger McLarty Associates“, работеща по проекта, наречен „Глобални библиотеки“.

Той има за цел да стимулира сериозно развитието на обществените библиотеки в България и превръщането им в основни центрове за информация, като осигури широк достъп на гражданите.

За целта ще бъдат отчетени потребностите в най-малките и отдалечени населени места.

На 4 септември Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), която също е част от проекта, открива изложбата „За Панчо Владигеров – лично“.

Непознати фотографии на Маестрото (1899-1978) са от личните албуми на втората му съпруга Елка Владигерова.

Докато е жива, тя не иска да се раздели с тях. Откраднати мигове от всекидневието, снимките вероятно са компенсирали до известна степен отсъствието на този уникален човек.

За първи път ще бъдат изложени ревниво крити дори от погледа на най-близките хора архиви – нотни тетрадки, дневници, лична кореспонденция.

Маестрото ги е пазил в заключената кантонерка, в чекмеджето на бюрото, в тайника на гардероба, в тежката ръчна кожена чанта, която носи навсякъде със себе си. Сега тези реликви са в дома-музей на ул. „Якубица“ 10, последното дарение на семейство Владигерови.

Музикален фрагмент към изложбата ще бъде участието на квартет „Хорс“, който подготвя издаването на диск с непознати транскрипции на Владигерови творби за струнен квартет.

Паралелно с откриването на изложбата ще бъде представен и албумът „Владигеров. Снимки от кабинета“, който запознава с част от уникалната по своето съдържание и визия сбирка от дома на композитора.

Снимките, подредени по стените на работния кабинет, са галерия от личности и образи, съотносими към името на Владигеров. Албумът е издание на къща-музей „Панчо Владигеров“ и издателство „Гутенберг“.

Хората, които познават и помнят големия творец, с ентусиазъм разказват за неговата колоритна личност, за неизчерпаемо му чувство на хумор, за „пиперливия“ му остър и критичен език, безкомпромисен към пошлостта и бездарието, за топлото и мило отношение към близки, приятели, колеги и ученици.